Системи за пречистване на водите в плувни басейни При проектирането на плувен басейн задължително трябва да се погрижите за това той да осигурява безопасна санитарно-хигиенна среда за здравето на хората. В този смисъл успешната експлоатация на един басейн е неизменно свързана с оборудването му със системи, които осигуряват мониторинг на качеството на водата.
текст Вела Динкова
В зависимост от ползването им водите в България се разделят на три категории, като за всяка от тях са определени допустимите степени на замърсяване с различни вещества и микроорганизми според Наредба №7 за Показатели и норми за определяне качеството на водите. В този смисъл водите на плувните басейни се отнасят към I-ва категория - води с най-добро качество, които се използват за битово-питейни и рекреационни нужди. Това означава, че качеството на водите в плувните басейни трябва да отговаря на нормативните изисквания по всички показатели, за да се предотврати риска за здравето на хората.
Имайки предвид особеностите в експлоатацията на басейните, трябва да подчертаем, че поддържането на водите им в границите на нормативните изисквания е един комплекс от многократно протичащи пречистващи операции по разнообразни механизми и постоянен мониторинг (наблюдение, контрол и управление) на качеството на водите. Всичко това, разбира се, е възможно единствено с използването на съответните пречистващи и мониторингови системи. Напоследък в областта на тези системи се наблюдават все по-ефективни нововъведения и все по-широко потребление. Безспорно те имат фундаментално значение за осигуряването на здравословната от хигиенно-санитарна гледна точка среда в плувните басейни. Именно затова считаме, че те заслужават голямо внимание при реализиране на проекти с плувни басейни и ще разгледаме някои от най-ефективните и използвани в практиката варианти на тези операции и системи.
Съвременните системи за обработка на води в плувни басейни осъществяват три основни групи операции - филтрация, дезинфекция и коагулация. Чрез тях протичат двата основни типа пречистване на водите - физическо и биологично, с което се гарантира премахването на всички типове замърсители - механични, химически и биологични. Нека разгледаме по-подробно отделните пречистващи операции и системите, които ги извършват.
Филтриращи системи
Филтрацията е основен механизъм за пречистване на водите в басейните и се отнася към така наречената физическа или механична обработка на водите. Като правило водите трябва да се филтрират всеки ден, независимо дали басейна е в експлоатация или не. Времето за филтрация се определя така че да осигури от 2.5 до 3 пъти преминаване на обема на водата в басейна през филтъра за едно денонощие. При температура на водата по-висока от 25°С или при използване на меки химични препарати, като напримеQр активен кислород, за филтрацията се предвижда повече време.
Най-често използваните филтри за басейни са тези, които работят с кварцов пясък, с тъкани и с диатомит (инфузорна пръст). Пясъчните филтри са най-разпространени, тъй като са евтини, лесно се експлоатират и добре пречистват водата. Пясъкът от филтрите се пречиства след обратна промивка. Тъканните филтри обикновено се правят от целулозна основа, импрегнирана със смоли, от плоиестер, полипропилен, микрофибърно стъкло и други. Пречистващата им способност е по-висока от тази на пясъчните, но по-ниска от тази на диатомитовите филтри. При замърсяване тези филтри по-рядко са податливи на промивка и по-често се заменят с нови. Диатомитовите филтри са направени от вкаменени остатъци на морски организми и заради голямата си пористост имат висока пречистваща способност. Пясъчните филтри задържат частици с размери 20-100 микрона, тъканните - 25-100 микрона, а диатомитовите могат да улавят частици с размери 3-5 микрона.
Филтрите могат да работят в различни режими като филтрация, промивка, допълнителна промивка, изпразване на водата от басейна и циркулация на водата без филтриране (при смесване на химични препарати или нагряване). Филтриращите системи се състоят от рециркулационна помпа, филтруваща камера, многопозиционен клапан, които служи (в зависимост от режима) за филтрация, обратна промивка, уплътняване на пясъка, циркулация на водата през филтъра, изпразване на басейна и изключване на всички функции. Помпата засмуква вода и я подава на филтриращата система, която чрез пясъка, диатомита или тъканите задържа механичните частици. Така преминалата през филтриращата система вода се връща в басейна пречистена от механични примеси.
Както казахме вече по време на експлоатация филтрите, макар и след дълго време, се задръстват от задържаните от тях частици. Колкото по-износен в това отношение е филтъра, толкова по-голямо налягане е необходимо, за да може през него ефективно да преминават нови порции вода. С други думи дебита на преминаващата през филтъра вода не трябва да се ограничава за сметка на износения филтър. Затова е необходимо увеличаване на налягането или ако това е невъзможно, намаления дебит трябва да се компенсира с увеличено време за филтрация. Последното понякога изисква добавяне на нови филтриращи устройства в системата, защото времето на работа на един филтър не може да се увеличава неограничено и ще трябва да се редуват няколко филтъра.
При правилно протичане на описаните процеси във филтриращата система вадата в басейна се очиства от механичните примеси. Препоръчва се помпите да се включват за толкова време, че водата в басейна да циркулира 2-3 пъти за 24 часа. Като правило това съответства на 8-12 часа работа на филтъра за денонощие. Това означава, че за да се осигурят тези параметри, броят на необходимите помпи и съответно на филтрите се определя от обема и от степента на замърсяване на водата в басейна. Обществените басейни обикновено се оборудват с няколко филтриращи апаратури, с което се осигурява нужната филтрация на определения дебит, без да се превишава препоръчителното време за работа на един филтър. Освен това ако един от филтрите се повреди, басейна може да продължи да функционира като се включи друг филтър.
В процеса на износване на филтъра, степента му на замърсяване се отчита от манометър във винтила, който определя налягането на преминаващия флуид. Така се отчита времето, когато филтъра трябва да се замени с нов или да се промие. Много препарати за обработка на водата в басейни се прилагат във вид на разтвори, например на хлориди и сяра. Тяхното съдържание трябва да се понижава, чрез регулирано добавяне на прясна вода. Установено е, че съдържание на хлориди и сяра повече от 200мг/л е опасно за металните части на системата и затова всяка седмица трябва да се добавя свежа вода в количества 3-5% от обема на водата в басейна.
Продължителността на експлоатация на един филтър и честотата на неговата замяна с нов или честотата на промивките му зависят от много фактори - дали става въпрос за открит или закрит басейн, доколко е замърсена водата, колко често се използва басейна и от какъв брой хора, какви химически препарати са използвани за обеззаразяване, дали филтрите са експлоатирани правилно, т.е. дали са работили в препоръчителните граници часове за денонощие, за да не се претоварват и други.
Методи и системи за биологично пречистване
В същото време сами по себе си описаните процеси на филтрация и рециркулация не са достатъчни, за да осигурят безопасна за здравето на хората вода в басейните. Затова функцията на филтриращите системи в басейните задължително трябва да се допълни от методи и системи за биологическо пречистване на водата. Те включват различни дезинфектиращи и обеззаразяващи операции с използване на химични препарат или системи, работещи на други принципи и водят до унищожаване на бактерии, гъби, вируси и водорасли.
Установено е, че всеки посетител на басейна, престоявайки в него около 30 минути, внася във водата близо 30 хиляди бактерии. Можете да си представите какво количество бактерии постъпва със всеки изминал час в един обществен басейн. Ако не бъдат унищожени, тези микроорганизми започват да се размножават, използвайки в качеството на храна, намиращите се във водата органични съединения. Така те създават опасна за здравето на хората среда, която може да бъде източник на преносители на различни болести. Ето защо оборудването на басейните със системи за обеззаразяване и дезинфекция е необходимост, без която е невъзможно водата в един обществен басейн да се поддържа в качество според законово изискваните норми. За да се обезпечи безопасна от хигиенна гледна точка среда за здравето на хората в басейните, водата трябва да има бактерицидни свойства. Това означава да може да унищожава мокробиологичните замърсители. В практиката се използват разнообразни методи и системи за поддържане на бактерицидността на водата в плувните басейни, някои от които ще разгледаме по-подробно.
Химическото обеззаразяване е едно от най-често прилаганите в практиката. Внасянето на химични препарати в басейните, обаче трябва да е много строго прецизиран и премерен процес, за да може във всеки един момент водата да отговаря на изискванията към състава и. Ето защо при химичната дезинфекция на водата, която най-често се изразява в хлориране, е препоръчително инсталиране на система за автоматично дозиране. Тя има специални датчици, които постоянно показват текущата стойност на pH на средата и на остатъчните количества дезинфектант. Тези стойности са основа за задаване на команди в дозиращото устройство, което в зависимост от показанията, подава в басейна необходимото количество реагенти. Разбира се това е най-лесния - автоматичен начин за управление на дозираща система, но има и ръчно управляеми системи. При тях действията на оператора отново се ръководят от показанията на датчиците. Ръчно управляемите дозиращи системи обаче се препоръчват само за малки басейни. Сред химичните методи хлорирането е получило голямо разпространение в света заради високата си ефективност. Хлора и хлорсъдържащите съединения дълго съхраняват свойствата си във водата, придавайки и бактерицидност. Този метод обаче има и недостатъци. Някои патогенни микроорганизми са резистентни към хлора и той не може да ги унищожи. Да не забравяме и че хлорът е силен окислител и оказва корозионно въздействие върху металните части на системите. При хлорирането на водата в плувните басейни трябва да се подхожда много внимателно и от друга гледна точка - хлора се свързва с органични съединения и образува хлорорганика с токсични свойства. От друга страна пък хлорирането се предпочита не само заради продължителното си действие, но и поради това че не е скъпо, подобрява процеса на коагулация и предотвратява гниене. Кота цяло хлорирането една добра и безопасна практика, стига да се спазват нормативните изисквания за съдържание на хлор във водата.
Озонирането е друг химичен метод, които също има своите предимства и недостатъци. Тъй като е по-силен окислител озона е по-ефективен в борбата с бактериите, избистря водата и премахва неприятните миризми. Озонирането подобрява процеса на коагулация и не променя pH на водата. В същото време обаче озонът е много агресивен към металните части на оборудването, бързо се изпарява, има краткотрайно действие и образува токсични органични съединения.
Негативните ефекти от озонирането и хлорирането могат да се избегнат с други методи като йонизиране със сребро, ултравиолетово облъчване или електромагнитно въздействие. Бактерицидните свойства на среброто са извести от дълбока древност и са основа за разработване на съвременните йонизиращи системи, които се използват за обеззаразяване на водата в басейни с помощта на сребърни йони. Тези йонизатори могат да се вградят към вече съществуващи дезинфектиращи системи, без да нарушават цикъла им на работа. Разхода на химични вещества за обеззаразяване на водата и стабилизация на pH се намалява десетки пъти. При този метод се избягва неприятната миризма на хлора, не се образуват токсични вещества и затова той се препоръчва за басейни в детски градини, училища, санаториуми и други.
Облъчването на водата с ултравиолетови лъчи се отнася към безреагентните начини за обеззаразяване. Ефектът се понижава при увеличена мътност на водата. Във връзка с това, че ултравиолетовото облъчване няма продължително действие, то най-често се съчетава с добавяне на дезинфектиращи химически препарати, например натриев хипохлорид. Сериозен недостатък на метода е, че ултравиолетовото устройство се нуждае от замяна на скъпо струващи бактерицидни лампи на всеки 1500-2000 часа работа на апаратурата. Предимства на ултравиолетовото облъчване са, че при него няма предозиране, бактериите не развиват резистентност към реагента и химичния състав на водата не се изменя.
Електромагнитните системи за обработка на водата пък представляват генератори на високочестотни електромагнитни импулси с променлива честота, работата на които се управлява от микропроцесор. Те разрушават вредните хлорорганични съединения и освобождават хлор, като така намаляват разхода на реагенти с 35-65%. С тези системи водата става по-бистра, миризмата на хлор във въздуха изчезва, а дразненето на кожата, лигавиците и очите е по-малко.
Друг важен и задължителен момент в обработката на водите в басейни е коагулацията. Много микроскопични частици не могат да се задържат от филтрите и след преминаване на водата през пречистващата система, продължават да съществуват в нея. Затова във водата се добавят коагуланти, които отделят многочислени частици на различни вещества в свръх фини фракции. Тези фракции вече са с по-големи размери и се задържат успешно от филтрите. Така че коагулацияте е допълнителен процес на очистване на водата от микроскопични частици с използване на химичен реагент и последваща филтрация.
Както стана ясно поддържането на качеството на водата в басейна е сложен и отговорен процес, който изисква правилен избор на пречистваща система и грамотната и експлоатация. Всички описани етапи от обработката са взаимно незаменяеми и се допълват в действието си. Затова задължително трябва да подсигурите правилното протичане на всеки един стадии от филтрацията и коагулацията, до дезинфекцията и корекцията на pH. Колкото и сложно да изглежда това обаче, след като се спрете на подходяща за проекта ви автоматизирана система за мониторинг, дозиране и пречистване, тя сама ще се погрижи за доброто качество на водата в басейна.02/06/2007 |
