Свети Седмочисленици (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Седмочисленици.

„Свети Седмочисленици“
16 септември 2010 г.
Карта
Местоположение в София, Столична община
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоСофия
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Изграждане1528 г. / 1901 – 1903
Статутдействащ храм
Състояниепаметник на културата
Сайтwww.svsedmochislenitsi.com
„Свети Седмочисленици“ в Общомедия

„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6-ти септември“ и „Генерал Паренсов“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е построена през 1528 година от Синан като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.

Джамията е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Соколлу Мехмед паша. Смята се, че архитект на джамията е прочутият Синан (архитектът на Сюлейман джамия в Константинопол). Храмът става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век минарето на джамията пада и тя е изоставена.[1]

След Освобождението на България през 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор.

Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903, определен от Българската православна църква като Ден на успението на Свети Климент Охридски и Ден на Светите Седмочисленици – Светите светии Кирил и Методий и техните ученици и последователи Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Този ден се чества и като храмов празник. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса. Проектът за преустройството е на архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов.

Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2] Царските двери и кръстът с разпятието са рязани през 1902 година от Аврам Аврамов и Петър Йосифов.[3]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на църквата // www.svsedmochislenitsi.com, официален сайт на църквата „Св. Седмочисленици“. Посетен на 8 декември 2012.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
  3. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.